Маестро Георги Димитров дирижира националната филхармония в София и Русе
Доайенът на диригентското изкуство у нас - маестро Георги Димитров, ще поведе Софийската филхармония за два концерта, като първият от тях е през днешния ден в София. Ще звучат произведения на двама колосални композитори - Модест Мусоргски (Встъпление към операта „ Хованщина “ и Песни и танци на смъртта) и Aлександър Глазунов (Концерт за цигулка и оркестър в ла минор, оп. 82), оповестяват от Софийската филхармония.
Солисти на вечерта са цигуларката Лия Петрова и известният бас Мартин Цонев.
Програмата ще бъде показана и на 25 март в Русе, в границите на интернационалния фестивал „ Мартенски музикални дни “.
„ Ярък представител на „ Могъщата петорка “, Модест Мусоргски е може би най-необикновената креативна персона на своята генерация. Неговите реформаторски търсения в хармонията, колорита, вокалния жанр (оперите „ Борис Годунов ” и „ Хованщина ”, песенните цикли „ Без слънце ”, „ Песни и танци на гибелта ”, Симфоничната картина „ Нощ на голия връх “) и ярката изобразителност притеглят преди време вниманието на Дебюси, който даже го смята за един от предтечите на импресионизма “, описват от филхармонията.
Отказал се от привилегиите на своя дворянски генезис, Мусоргски се отдава напълно на композиторското си предопределение, само че живее прекомерно бохемски. Рано умира, оставяйки множеството си творби незавършени или единствено в нахвърляни скици. Мисията да довърши и разгласява наследството на своя другар и съидейник поема Николай Римски–Корсаков, с помощта на който творбите на Мусоргски освен доближават до аудиторията, само че и трайно навлизат в международния оперен и симфоничен репертоар като кулминационни точки на съветската музика на ХІХ век.
На 16-годишна възраст, Александър Глазунов показва пред аудитория първата си симфония, демонстрирайки ранното и изненадващо хармонично развиване на своя гений. Ученик на Балакирев и Римски-Корсаков, музикален правоприемник на „ Могъщата петорка “, той учи творчеството на Чайковски, който, от своя страна, също прави оценка високо качествата на младия си сътрудник.
Стилът на Глазунов сплотява най-хубавите обичаи на съветската музика - епична мощ и жива прочувствена експресивност, блестяща оркестровка и дълбочина на симфоничното развиване, а балетната му музика продължава традицията на „ симфоничните балети “ на Чайковски, показва рецензията.
Солисти на вечерта са цигуларката Лия Петрова и известният бас Мартин Цонев.
Програмата ще бъде показана и на 25 март в Русе, в границите на интернационалния фестивал „ Мартенски музикални дни “.
„ Ярък представител на „ Могъщата петорка “, Модест Мусоргски е може би най-необикновената креативна персона на своята генерация. Неговите реформаторски търсения в хармонията, колорита, вокалния жанр (оперите „ Борис Годунов ” и „ Хованщина ”, песенните цикли „ Без слънце ”, „ Песни и танци на гибелта ”, Симфоничната картина „ Нощ на голия връх “) и ярката изобразителност притеглят преди време вниманието на Дебюси, който даже го смята за един от предтечите на импресионизма “, описват от филхармонията.
Отказал се от привилегиите на своя дворянски генезис, Мусоргски се отдава напълно на композиторското си предопределение, само че живее прекомерно бохемски. Рано умира, оставяйки множеството си творби незавършени или единствено в нахвърляни скици. Мисията да довърши и разгласява наследството на своя другар и съидейник поема Николай Римски–Корсаков, с помощта на който творбите на Мусоргски освен доближават до аудиторията, само че и трайно навлизат в международния оперен и симфоничен репертоар като кулминационни точки на съветската музика на ХІХ век.
На 16-годишна възраст, Александър Глазунов показва пред аудитория първата си симфония, демонстрирайки ранното и изненадващо хармонично развиване на своя гений. Ученик на Балакирев и Римски-Корсаков, музикален правоприемник на „ Могъщата петорка “, той учи творчеството на Чайковски, който, от своя страна, също прави оценка високо качествата на младия си сътрудник.
Стилът на Глазунов сплотява най-хубавите обичаи на съветската музика - епична мощ и жива прочувствена експресивност, блестяща оркестровка и дълбочина на симфоничното развиване, а балетната му музика продължава традицията на „ симфоничните балети “ на Чайковски, показва рецензията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ